Сърцето бие бързо. Дишането се учестява. Светът се завърта, а в съзнанието изниква една-единствена мисъл: „Умирам ли?“
Паник атаката е едно от онези състояния, които могат да накарат човек да повярва, че е на ръба на живота. И въпреки че това състояние не е животозастрашаващо, усещането е толкова интензивно, че оставя дълбок отпечатък върху психиката.
Паник атаките са реално, психично състояние, което засяга милиони хора по света. Те не са просто “нерви”, нито проява на слабост. Те са буря от физиологични и психологически реакции, които често започват без предупреждение и могат да променят живота на човек, ако не бъдат разпознати и овладени навреме.
Какво представляват паник атаките
Паник атаката е внезапен епизод на интензивен страх или дискомфорт, придружен от физически и психически симптоми. Тя може да настъпи неочаквано, дори когато човек се намира в напълно безопасна среда.
Една от отличителните черти на паник атаката е усещането за излизане извън контрол – сякаш тялото и умът функционират независимо от волята на човека. Макар причините за тях да са различни, паник атаките протичат доста сходно при различните хора.
Основни симптоми са следните:
- Силно и учестено сърцебиене (палпитации);
- Задух или усещане за задушаване;
- Болка или стягане в гърдите;
- Треперене и изпотяване;
- Световъртеж и замаяност;
- Гадене или коремен дискомфорт;
- Усещане за откъсване от реалността (нарича се дереализация);
- Страх от загуба на контрол, лудост, припадък или смърт.
Тук трябва да добавим, че паник атаките се отличават от обичайната тревожност по своята внезапност, сила и интензитет. Докато тревожността често се натрупва постепенно и се изживява като устойчиво мъчително усещане, то паник атаката удря рязко и със страшна сила.
Какво се случва в тялото по време на паник атака
При паник атака тялото задейства т.нар. „борба или бягство“ (fight or flight) реакция, която е естествена физиологична реакция при заплаха. Проблемът е, че при това състояние, тази реакция се включва без да има каквато и да било реална заплаха.
Първото, което се случва, е това, че надбъбречните жлези отделят в организма адреналин, което води до повишаване на сърдечния ритъм и кръвното налягане.
Мускулите се стягат и напрягат, все едно се подготвят за действие. Дишането става повърхностно и учестено, което може да доведе до хипервентилация и усещане на замаяност. Мозъкът интерпретира тези сигнали, които тялото само е създало, като “опасност”, което на свой ред още повече засилва паниката.
Този порочен кръг между тяло и ум създава усещането, че предстои нещо наистина ужасно, а първото, което човек обикновено си мисли е, че ще получи сърдечен удар, ще припадне или най-малкото – ще загуби контрол.
Причини и фактори, които водят до паник атака
Причините за паник атаките са доста комплексни и варират от човек до човек. Най-често става дума за взаимодействие между генетични, психологически и външни фактори, които съвпадат по стечение на обстоятелствата.
Статистиката показва, че хората, при които има фамилна история на тревожни разстройства или депресия, често пъти са по-податливи, в сравнение с други хора, които са изложени на същата среда.
Катализатор най-често е наличието на дългосрочни напрегнати ситуации, било то проблеми в работата, в семейството, в училище или финансови затруднения. Причината е, че дълготрайният стрес изтощава силно нервната система.
Понякога психологическите травми от миналото могат да “програмират” мозъка да реагира с паника при подобни или различни стимули, независимо дали човекът е преживял злополука, насилие или тежка загуба.
Когато човек изпитва социална тревожност, е възможно да получи пристъп на паника по време на обществени събития, говорене пред много хора, пътуване с транспорт или при престой на оживени места.
Физическите фактори също могат да допринесат за проблема. Хормонален дисбаланс, проблеми с щитовидната жлеза, ниска кръвна захар и твърде много кафе са само част от възможните “тригъри”.
Как да се справим с паник атаките
Добрата новина е, че паник атаките са лечими и управлявани. Най-важното е човек да осъзнае, че те не са опасни, дори и ако изглеждат плашещи.
Дълбокото, бавно дишане (вдишване за 4 секунди, задържане за 4 секунди, издишване за 6 – 8 секунди) може да помогне за регулиране на нервната система и да прекъсне хипервентилацията.
Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на човек да разпознае ирационалните си мисли, които засилват паниката, а след това и да ги замени с по-реалистични убеждения.
При по-тежки и чести паник атаки, лекарят може да предпише антидепресанти, които да подкрепят засегнатия в краткосрочен план и да му помогнат да си стъпи на краката. Много може да помогне практикуването на йога и медитация, както и ароматерапията с билки като маточина и лавандула.
Терапевтите често препоръчват и “заземяващи” методи, като например да се опишат 5 неща, които човекът вижда, 4 неща, които чува и 3, които помирисва. Това помага на ума да се разсее и да се установи тук и сега.
Как да предотвратим паник атаките
Превенцията изисква цялостен подход към начина на живот, който трябва да започне с познаване на това, което се случва. Щом като човекът веднъж осъзнае, че паник атаките не са опасни и започне да ги разпознава, първата стъпка към излекуването е направена.
Важно е да се вземат мерки за управление на стреса, тъй като той е отговорен за поне 90% от проблема. Чрез добра организация на ежедневието, може да се постигне сериозно подобрение. Трябва да се обърне внимание и на съня – той трябва да е достатъчно и това следва да е приоритет номер 1. Важно е да се осигуряват поне 8 часа сън на нощ.
Физическа активност и дългите разходки също могат да помогнат много. Добра идея е да си носите пликче с ядки в джоба, защото при дълга разходка кръвната захар може да се понижи твърде много, а хората с паник атаки могат да реагират на това.
Важно е да разговорите с близки и приятели, тъй като това ще намали усещането за изолация. Ограничете кофеина, алкохола и други стимуланти.
И не на последно място, изпробвайте психотерапия. Работата със специалист може да разкрие и “излекува” корените на тревожността, а самото посещение при терапевта може да се превърне в приятно и очаквано преживяване.
