Всички ние от време на време се чувстваме уморени и отпаднали, било то след безсънна нощ, натоварен ден или в резултат на продължителен период на стрес. Но какво се случва, когато тази умора не изчезва, дори и след като сме си дали достатъчно време за почивката?
Има случаи, в които тялото отказва да се възстанови и тогава ежедневните дейности се превръщат в истинско предизвикателство. Това e все по-често явление, а учените в областта на медицината вече разполагат и с термин за подобно състояние – синдром на хроничната умора.
Макар че все още той е сравнително слабо познат и често подценяван, трябва да се подчертае, че тук говорим за реален здравословен проблем.
Често определян като “болестта на 21-ви век”, синдромът на хроничната умора в наши дни засяга милиони хора по света. Въпреки това, той остава недостатъчно проучен, а в резултат на това, много често пациенти биват подлагани на неправилно лечение или дори на подигравки.
Ето защо на следващите редове ще разгледаме този феномен сериозно и ще отговорим на най-често задаваните въпроси по темата.
Какво е синдром на хроничната умора
Синдромът на хроничната умора е сложно и многопластово заболяване, което не се облекчава с почивка и не може да бъде обяснено с реална медицинска причина.
Основни симптоми се свързват с постоянно усещане за физическо и психическо изтощение, което продължава повече от 6 месеца. Обикновено, след физическо или умствено натоварване състоянието се влошава.
В повечето случаи се наблюдават нарушения в съня, а също и проблеми с концентрацията и паметта.
Засегнатите съобщават за болки в мускулите и ставите, без обаче да има видимо възпаление. Оплакват се от главоболие, чувствителност към светлина и шум, възпаление в гърлото и възпалени лимфни възли.
Диагностицирането често пъти е доста сложно, тъй като няма конкретен тест, който да потвърди или отхвърли този проблем. Лекарите обикновено използват метода на изключването и не рядко елиминират всички други възможни причини една по една, преди да достигнат до тази диагноза.
Причини за хронична умора
Синдромът на хроничната умора (СХУ) остава едно от най-мистериозните и трудни за диагностициране състояния. Въпреки че не съществува единна приета причина, съвременната медицина идентифицира няколко ключови фактора, които могат да допринесат за неговото развитие.
Вирусни инфекции
Много пациенти със синдром на хроничната умора описват рязко начало на симптомите след прекарана вирусна инфекция.
Най-често това са заболявания, причинени от цитомегаловирус, човешки херпес вирус тип 6 или вирусът на мононуклеозата – Епщайн-Бар. Тези вируси имат способността да останат в тялото в латентно състояние и да се реактивират при определени условия.
Реактивацията води до продължително напрежение в имунната система, а хроничното възпаление може да предизвика умора, болки и когнитивни смущения. Тази връзка между инфекция и начало на симптомите подкрепя хипотезата за автоимунен или възпалителен произход на състоянието.
Все още няма окончателни доказателства, но се наблюдават стабилни съвпадения в анамнезата на голяма част от засегнатите.
Нарушения в имунната система
Изследванията показват, че при някои пациенти със синдром на хронична умора има нарушения в регулацията на имунната система. Сред наблюдаваните аномалии са повишени нива на възпалителни маркери, намалена активност на NK-клетките (естествени клетки убийци), както и признаци на имунна свръхактивност.
В някои случаи се откриват и следи от автоимунни процеси, без обаче да се достига до диагноза на конкретно автоимунно заболяване.
Това състояние на постоянно „висока бойна готовност“ на имунната система се смята за енергоемко и увреждащо, което обяснява хроничната умора, болките и трудностите при възстановяване след натоварване.
Хормонален дисбаланс
Друга възможна причина за хроничната умора са нарушения в хормоналния баланс, особено по отношение на надбъбречните жлези и оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. При много от пациентите се наблюдават атипични нива на кортизол – основният хормон, отговарящ за стреса и енергийния тонус.
Тези колебания не винаги попадат извън нормата, но могат да показват нарушен дневен ритъм или „изгладена“ кортизолова крива, при която липсва нормалният сутрешен пик.
Освен това са възможни нарушения и в щитовидната жлеза, включително понижена активност на Т3 хормона, дори при нормални TSH стойности. Всички тези хормонални отклонения могат да доведат до усещане за тежест, умора и слаба адаптация към дори минимално физическо или психическо натоварване.
Генетична предразположеност
Въпреки че генетиката не е основен двигател на синдрома, тя може да създаде „почва“, в която определени фактори по-лесно отключват състоянието. Някои изследвания откриват връзка между хроничната умора и мутации в гени, свързани с митохондриалната функция, метилирането и имунната регулация.
Пример за такива гени са MTHFR, които участват в детоксикацията и преобразуването на витамини от група B. При наличие на такива мутации тялото може по-трудно да възстановява енергийния баланс и да се справя с оксидативен стрес.
В комбинация с други отключващи фактори, това може да доведе до пълно разгръщане на симптоматиката.
Стрес, тревожност и депресия
Макар че психоемоционалните състояния като тревожност, депресия и хроничен стрес не се считат за първопричина на синдрома, тяхното присъствие значително утежнява състоянието.
Продължителният стрес може да наруши нормалната функция на HPA-оста, да влоши качеството на съня и да повлияе на способността на организма да се възстановява.
Тревожността и депресивните епизоди, макар и вторични, често се преплитат със симптомите на синдрома, като засилват усещането за изтощение, липса на мотивация и умствена неяснота. Този взаимен ефект между физическото и психичното състояние често води до затворен кръг, от който пациентът трудно излиза без комплексна терапия.
Какво казват изследванията за синдрома на хроничната умора
Научната общност все по-сериозно разглежда това заболяване, като в проведените напоследък проучвания се използват и образна диагностика, геномни анализи и биохимични тестове. С помощта на тези научни методи се цели да се проследят възможните механизми, които причиняват проблема.
През последните години, редица лаборатории откриха аномалии в енергийния метаболизъм и функционирането на митохондриите при пациентите с хронична умора.
Това предполага, че телата на засегнатите хора не могат ефективно да произвеждат енергия поради някаква причина.
Пандемията от COVID-19 предизвика нов интерес към състоянието, тъй като много хора, преболедували вируса, развиват подобни симптоми.
Медицинските специалисти наричат това състояние дълъг COVID, а интересното в случая е, че този дълъг COVID и хроничното изтощение всъщност имат изненадващо много сходства.
Това отново ни връща към един от потенциалните причинители на проблема, за който споменахме по-рано. Става въпрос за вирусните инфекции, особено по-сериозните от тях.
Методи за справяне с хроничната умора
Имайки предвид, че говорим за комплексно състояние, не е изненадващо, че и предприеманият подход към лечението най-често също е комплексен.
Обикновено се започва с комбинация от медикаменти и терапия. Обикновено се предписват лекарства, които да помогнат на пациента да преодолее безсънието или хроничните болки (зависи от симптоматиката).
По отношение на терапевтичния подход може да се каже, че когнитивно-поведенческата терапия показва доста висока ефикасност. След като състоянието на пациента бъде внимателно оценено, лекарят може да препоръча и умерена физическа активност.
Алтернативните и природни средства могат да се включат към основното лечение, тъй като по този начин се подобрява неговата ефективност. Обикновено се прилагат билки като женшен, ашваганда и родиола, които повишават енергията и намаляват стреса.
Диетата трябва да е богата на храни с противовъзпалително действие, като например пресни плодове, зеленчуци, риба и здравословни мазнини. Могат да се приемат и хранителни добавки, като най-често се препоръчват коензим Q10, магнезий, витамин B12 и L-карнитин.
Полезни са и практиките за стрес мениджмънт, като йога, медитация, дихателни упражнения или тай чи.
Синдромът на хроничната умора не е модерно извинение, а истинско заболяване, което съсипва ежедневието и качеството на живот на милиони хора. Липсата на ясна причина и универсално лечение не означава, че страданието на пациентите е само в тяхната глава.
Тъкмо обратното. Синдромът на хроничната умора е поредното доказателство за това колко много още имаме да учим за човешкото тяло, психиката и тяхната взаимовръзка.
